Резюме: Проектите, ориентирани към развитието в бъдещето, са широкомащабни дейности, които имат за цел да се определят, разработват, тестват и оценяват иновативни подходи (в политиката) с потенциал за интегриране, като по този начин се подобряват системите за образование и обучение. С тях се подкрепят идеи, ориентирани към развитието, отговарящи на ключови европейски приоритети, които допринасят за подобряване на системите за образование и обучение, както и да пораждат съществено иновативно действие по отношение на методите и практиките за всички видове учене и на параметрите за активно участие в европейското социално сближаване.
Презентацията подкрепя тезата за развитие на транснационално сътрудничество, чрез проекти, които изпълняват съгласуван и изчерпателен набор от секторни или междусекторни дейности, които: насърчават иновациите по отношение на обхвата, новаторските методи и практики и/или осигуряват трансфер на нововъведения (между държави, сектори на политиката или целеви групи), като по този начин на европейско ниво се гарантира устойчиво използване на новаторски резултати от проекти и/или адаптирането им в различни контексти и аудитории.
Успешни ще са тези от тях, които постигат системно въздействие на европейско ниво, чрез доказване на капацитет за внедряване на иновативни резултати в европейски мащаб и/или които могат да ги прехвърлят в различни тематични или географски контексти.

Резюме: Правителственото законодателство на Румъния, очакванията на инвеститорите и заинтересованите страни, както и международните доброволни инициативи допринесоха за нарастващото търсене на висококачествена информация по въпроси, свързани с устойчивостта. Научната общност, която изследва проблема, се разширява бързо и необходимостта от данни нараства значително. Това е бързо развиваща се тема с много различни рамки за мониторинг, като някои критерии се припокриват, а това създава проблеми с последователността в световен мащаб. Това често причинява несигурност относно това как данните трябва да се използват за получаване на полезни резултати и научнообосновани ресурси. Презентацията показва текущите тенденции в мониторинга, свързани с устойчивостта, включително конкретен анализ на държавно и корпоративно ниво. Представя се актуализиран преглед на източниците за отчитане на устойчивостта, последван от акцент върху добре познатите инструменти (т.е. индекс на ЦУР и международен индекс на разпространение), използвани за наблюдение и докладване на напредъка на нациите към ЦУР.

Резюме: 5.0 предоставя визия за индустрията, насочена отвъд ефективността и производителността като единствени цели, и засилва ролята и приноса на промишлеността за обществото. Тя поставя „…благосъстоянието на човешките ресурси в центъра на производствения процес и използва нови технологии, за да осигури просперитет отвъд работните места и растежа, като същевременно зачита производствените възможности на Планетата", гласи определението на Европейската комисия (ЕК) по отношение на следващата индустриална революция. Според ЕК тя допълва съществуващия подход "Индустрия 4.0", като специално поставя научноизследователската дейност и иновациите в услуга на прехода към устойчива, ориентирана към човека европейска индустрия.
Индустрия 5.0 е първата концепция, която не е толкова фокусирана върху оптимизация на производството, а към това как животът на хората да стане по-добър - както в ролята на служители, така и на потребители.
Основата на Версия 5.0 вече са поставени в 4.0. Умните фабрики използват автономни превозни средства за оптимизация на процесите си. Много от големите пристанища са пример за това - когато разтоварват контейнери, тази дейност се извършва от автоматизирани колички, които се движат по точния маршрут, зареждат се сами и т.н. В умната фабрика на Husqvarna в Русе също се използват подобни технологии. Това е част от Индустрия 5.0, която вече присъства в предходната концепция. Същото важи и за съвместната работа на човек с робот чрез т.нар. колаборативни роботи.

Резюме: Настоящата презентация прави експертен преглед, анализ и дискусия на данни от научни изследвания относно мястото на храненето в превенцията на съвременни социално-значими неинфекциозни и инфекциозни болести.
Авторът анализира и оценява научна информация относно диетичните подходи за намаляване или елиминиране на обратимите рискови фактори за развитие на затлъстяване, дислипидемии, хипертония и ниска двигателна активност. Дискутират са диетотерапевтични принципи за минимизиране на трудно-, но все пак обратимите рискови фактори - инсулинова резистентност, диабет тип II, повишена склонност към тромбоза, високи нива на хомоцистеин в кръвта.
Специален топик е авторски анализ и дискусия на експертните становища относно оптимизирането на хранителния модел в превенцията на вирусните инфекции, в частност – на COVID-19.