ГОСТ ЛЕКТОРИ (2017г.)
ПРОФ. Д-Р РУМЯНА ЦЕНКОВА
УНИВЕРСИТЕТ КОБЕ, ЯПОНИЯ
Лекция на тема: АКВАФОТОМИКА: НОВО ИНДУСТРИАЛНО НАПРАВЛЕНИЕ
ГОСТ-ПРОФ. КЕЙО УНИВЕРСИТЕТ, ТОКИО, ЯПОНИЯ
Резюме
Д-Р ИВАН МИНЕВ
ТЕХНИЧЕСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ - ДРЕЗДЕН, ГЕРМАНИЯ Лекция на тема: ТЕРАПЕВТИЧНИ ПРИЛОЖЕНИЯ НА БИОЕЛЕКТРОННИТЕ ИМПЛАНТИ
Резюме
ЛИВИУ ПОПЕСКУ
МЕНИДЖЪР ПО КАЧЕСТВОТО, RENAULT TECHNOLOGIE ROUMANIE Лекция на тема: ИНЖЕНЕРИНГ НА АВТОМОБИЛНИ СИСТЕМИ
Резюме
АКВАФОТОМИКА: НОВО ИНДУСТРИАЛНО НАПРАВЛЕНИЕ
РУМЯНА ЦЕНКОВА
Резюме:
Нашето съвремие изисква да знаем повече за здравето на човека, да разбираме основанията за възникване на болестите и да можем да ги контролираме. За да го постигнем, трябва да научим повече и за всички живи организми, които са източници на храната ни. Особено важно е да сме в състояние да контролираме околната среда. В центъра на всички тези проблеми е познаването на водата като матрица, а следователно и като най-важният фактор за фунционирането на водни и биологични системи.
Аквафотомиката е обобщаваща наука за всички "-омикс" дисциплини. Тя използва т.н. "водата като молекулярно и енергийно огледало" подход, където енергийният спектър на системата от водни молекули се използва като холистичен маркер за функционалността на съответната водна или биологична система. Изграждането на голяма база данни от спектри на водата в различни водни и биологични системи, т.н. аквафотом, дава възможност за идентифициране на всички енергийни нива, които водата абсорбира. Базата данни съдържа и т.н. "холистични маркери", които описват директно функционалност чрез специфичните водни спектрални характеристики за всяка система при всяко състояние.
Създаването на устройства за “in-vivo”; неразрушаващ спектрален анализ; методи за анализ на голяма база спектрални данни и използването им за диагностика и прогноза на заболявания; за управление на храненето и оптималния ритъм на живот; за открития на нови феномени са сред приоритетите на технологичното развитие на аквафотомиката.
ТЕРАПЕВТИЧНИ ПРИЛОЖЕНИЯ НА БИОЕЛЕКТРОННИТЕ ИМПЛАНТИ
ИВАН МИНЕВ
Резюме:
Медицинските импланти са изкуствени тела, прилгани с цел да се поправи дефект или функция предизвикани от заболяване или травма. Разновидност са биоелектронните импланти, при които подаването на малки електрически заряди към специфичен орган се използва за модулиране на неговата функция. Един от добре познатите примери е изкуственият сърдечен пейсмейкър, при който сърдечният ритъм се регулира посредством имплантиран електрод. Подобен подход се прилага и в контекста на нервната система. Слухови или визуални възприятия, двигателни или вегетативни функции могат да бъдат модулирани чрез стимулация на специфични ниши от нервната система. Например, стимулацията на слуховия нерв чрез кохлеарен имплант е стандартна практика за подобряване на слуха при пациенти с невросензорна глухота. Друго устройство, познато като мозъчен пейсмейкър, се използва за контрол на симптомите при болестта на Паркинсон (в света са имплантирани около 60 хиляди такива устройства). При условия на застаряващо население, в следващите десетилетия биоелектронната медицина може да постигне успехи и при пациенти страдащи от парализа, слепота или някой хронични заболявания.
Лабораторията по електронни тъкани в Техническия университет в Дрезден изследва материали и технологии за производството на биоелектронни импланти, прилагани в нервната система. Интересът е насочен към меки и биосъвместими материали като силикони, хидрирани и електропроводими полимери. За интегрирането им в прототипи на импланти се използва 3D печат. Това позволява не само да се адаптира дизайна към специфични анатомични ниши, но и да се използва палитра от материали с оптимизирана биосъвместимост и функционалност. В пленарната сесия, ще бъде изложена текущата работа на Лабораторията по електронни тъкани, както и предизвикателства от биологично и инженерно естество в сферата на биоелектрониката.
ИНЖЕНЕРИНГ НА АВТОМОБИЛНИ СИСТЕМИ
ЛИВИУ ПОПЕСКУ
Резюме:
21-ви век е вълнуващо време за създаване на сложни превозни средства, по-кратък жизнен цикъл и „разрушителни технологии“ като електрификацията, повече усилия в областта на ИТ и автономното шофиране. Новите очаквания стават реалност чрез разработването на модерна автомобилна парадигма, изискваща софтуер на борда, подобряване на качеството и технологиите и намаляване на времето за пазаруване на нови продукти и функционал¬ности. Все повече комплексни системи, взаимосвързани и работещи заедно, са интегрирани в един автомобил. Все по-необходими са ясни категорични отговори на процесите, свързани с проектиране, управление, валидиране и систематизиране на качеството. В този контекст се очаква допълнителен отговор на класическото автомобилно инженерство чрез принципите на системния инженеринг.
Гост лектори от: 2019 г. | 2018 г. | 2017 г. | 2016 г. | 2015 г.