ENGLISH
Начало
Покана за участие
Покана за участие
(Филиал Разград)
Покана за участие
(Филиал Силистра)
Балканска конференция
по Ерготерапия
Гост лектори
Програмен комитет
Работни езици
Организационен
комитет
Тематични
направления
Изисквания към
оформлението
на докладите
Етика за
публикуване
Такса за участие
Срокове
Програма на
конференцията
Публикуване на докладите
Наградени доклади "Best Paper"
Научни трудове
на Русенски университет
Адрес за кореспонденция
НАУЧНА СЕСИЯ ЗА СТУДЕНТИ И ДОКТОРАНТИ
Покана за участие
Доклад-образец
Програма на
конференцията
Сборници с доклади

ГОСТ ЛЕКТОРИ

ПРОФ. СТЕФАН ДИМОВ, ДИПЛ. ИНЖ.

Стефан Димов е професор по микропроизводствени системи и ръководител на Центъра за авангардни производствени технологии към катедра "Машиностроене" на Колежа по инженерни и физични науки на Университета в Бирмингам, Великобритания. Той получава инженерна диплома и докторска степен в Московския държавен технологичен университет. Придобива степен “Доктор на науките“ в Кардифския университет, Великобритания. Неговите изследователски интереси обхващат широката област на авангардните машиностроителни технологии със специален фокус върху микро- и нанопроизводството, производствените технологии чрез добавяне (Additive Manufacturing - АМ) и хибридните производствени технологии.
Той създава микропроизводствените и хибридни производствени лаборатории в Бир-мин¬гам. Те в момента са световно признати като водещи в международните изследвания. Неговата академична продукция включва 13 книги и над 250 статии и доклади. Той е ръководител на 25 успешно защитени докторски дисертации. Привлечените средства от външни научноизследователски проекти и договори за Университета в Бирмингам от екипа на проф. Димов, възлизат на повече от 30 000 000 GBP. Той е асоцииран редактор на списанията: Journal of Micro- and Nano-Manufacturing (ASME) и Precision Engineering Journals.
Като неразривна част от работата му на водещ учен, проф. Димов е много активен при осъществяването на технологичен трансфер на знания към индустрията. Той прилага резултатите от своята работа в дейности на многонационални компании за увеличаване на общественото благосъстояние и при МСП за създаване на нови и запазване на работни места. През 2004 г. чрез програмата 4M NoE на FP6 е създател на the Multi-Material Micro Manufacture (4M) Community, където към момента е изпълнителен директор (www.4m-association.org).
През 2000 и 2003 г. става носител на наградата "Thomas Stephens Group Prize", а през 2017 г. – на „Joseph Whitworth Prize“, присъдена от Institution of Mechanical Engineers (IMechE).

ХИБРИДНИТЕ ПРОИЗВОДСТВА: ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ТЕХНОЛОГИИ И ПРИЛОЖЕНИЯ

Резюме: Производствените технологии чрез добавяне върху метални части (Additive Manu-facturing - AM) отбелязват значителен напредък през последните две десетилетия. Особено развитие се наблюдава при технологията PBF (Powder Bed Fusion), като към момента лазерно-базираната PBF може да се счита за най-широко възприетия начин за обработване на метали чрез AM – технология. Multi-step Binder Jetting, последвана от технологията за синтероване (BJ + S), също се модернизира и сега се предлагат комерсиални решения за единични и партидни производства на метални части. AM – технологиите за металообработка са достигнали до ниво, когато могат да се считат за жизнеспособна алтернатива при производство на части, които са със сложна или произволна форма и отговарят на изискванията на пазарни ниши, най-вече при създаването на малки партиди. За да се увеличи производителността, качеството и рентабилността на тези единични и многоетапни метални AM технологии, е необходимо те да бъдат интегрирани като допълнение в производствени линии с конвенционални и широко използвани от металообработващата индустрия технологии, като напр. целия диапазон на топлинна обработка и повърхностните инженерни процеси. За да се постигне това, е необходимо да се създадат инструменти на ниво система за взаимодействие на метални AM процеси с технологии за предварителна и последваща обработка в производствените линии и по този начин да се отговори на специфични изисквания към приложенията.
Пленарният доклад включва преглед на наскоро разработени базови технологии за хибридни производства в рамките на научноизследователски програми, финансирани от ЕС и британското правителство. В дискусията ще бъдат обсъдени общи интеграционни решения, за подобряване на производителността на AM технологиите на ниво система. По-специално, вниманието ще бъде обърнато на проектирането и внедряването на модулни системи за решаване на автоматизирани задачи за създаване на детайли и вградени решения за инспекция и мониторинг на взаимодействия между BJ + S и лазерни PBF технологии с процесите на преварителна и последваща обработка на метални части. Чрез пилотни реализации, ще се демонстрира гъвкавостта и функцио¬нал¬ността на предлаганите инструменти за решаване на важни проблеми на ниво система при интегрирането на AM технологии в производствените линии за изработка на сложни метални части.


Д-Р ТОДОР ДОБРЕВ

Старши преподавател в Колеж по инженерство и технологии Университет Дeрби, Великобритания
Ръководител на програмата за Механична и производствена техника BEng (Hons) в Университета в Дерби.
Д-р Тодор Добрев има над 14 години научно-изследователски опит в компютърно проектиран дизайн; дизайн за отлични постижения (DFX или DfX); роботика, микропроизводство и инструментална екипировка. Неговата докторска и постдокторска работа се фокусират върху цифровите симулации, които позволяват разглеждането и оценката на повече варианти на конструкциите, което намалява директните разходи, свързани със скъпо струващи физически опитни образци и позволява по-бързи и по-добре обосновани дизайнерски решения. Това означава като краен резултат създаване на по-добри продукти, по-скоро на пазара и на по-ниска цена в областите на лазерната аблация за минимално инвазивни амбулаторни процедури; горещото щамповане; дизайна на микроструктури и симулации на FEA.
Д-р Добрев е автор/съавтор на няколко публикации в областта на обработката на лазерни материали, авангардните производствени технологии, роботиката и производствените вериги.
Д-р Добрев има магистърска степен по интегрирано инженерство и докторска степен по лазерно фрезоване за микро-производствени приложения от Нотингам Тренд Универ¬ситет, Великобритания.
Изследователските му интереси включват: Laser Micro- and Nano-manufacturing; Ultra-fast lasers; CAD/CAM; Advanced Design for X and Design for Sustainability.

ИНДУСТРИЯ 4.0 - ПЕРСПЕКТИВИ ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ

Резюме: Новата индустрия 4.0 е достатъчно широка категория, за да интерпретира съвременните постижения и промяна в начина на мислене като възможни стратегии за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж.
Докладът на пленарната сесия се фокусира върху изискванията на съвременната технологична революция и какво означава младите хора да се образоват и да придобиват компетенции и умения в областта на знанието, като: обработка на лазерни материали, усъвършенствани производствени технологии, роботика и процесни вериги.
Авторът ще представи нова система за обучение, стартирала като пилотна програма в Университета Дерби, Великобритания.


ДОЦ. Д-Р ИНЖ. РАДОСЛАВ КЮЧУКОВ

Завършва висше техническо образование – електроинженер по специалността "Електроснабдяване на промишлените предприятия“ в Технически университет - София. Защитава докторска дисертация по специалност “Светлинна техника и източници на светлина”. Специализира в Московски енергетически институт - Енергийна, икономическа и екологична ефективност на осветителните уредби; в заводите на “Текнор” (Technor ATEX s.a.) в Ангулем, Франция – Взривозащитени електротехнически изделия и уредби; и в OXFORD BROOKES UNI-VERSITY – Великобритания.
Член е на Научно-техническия съюз на енергетиците в България; на Националния комитет по осветление; на Технически комитет 49 “Електрически уредби в сгради“; Председател е на Клуба на енергетиците – Русе.
Заслужил професор на Русенския университет с основни области на научна и професионална дейност: Светлинна техника; Електроснабдяване и електрообзавеждане; Енергетика и енергийна ефективност.
Публикувал е над 90 научни трудове: от тях 14 учебника и ръководства; има защитени 2 авторски свидетелства за изобретения и 19 авторски свидетелства за внедрени рационализации. Ръководител е на 66 научноизследователски, научноприложни и инвестиционни разработки и проекти.

ЕНЕРГЕТИКА НА ОСВЕТЛЕНИЕТО В СИСТЕМИТЕ ЧАСОВО ВРЕМЕ

Резюме: Организацията на светлата част от денонощието се прилага с цел рационално използване на електрическата енергия за осветление. Исторически, лятното часово време е въведено като мярка за икономия на електрическа енергия за осветление. По-късно е набрало инерция и се мотивира и като мярка за повишаване на качеството на живота.
В Русенския университет са проведени систематични изследвания на използваемостта на изкуственото осветление. Разработена е методология за оценка на използваемостта на изкуственото осветление при двете системи часово време – поясно и лятно. Създадена е национална база от данни с енергийно-икономическите показатели на изкуственото осветление в 27 географски пункта в България.
От тази обективна информационна база са изведени представителни данни. Не се потвърждава очакваното по-добро използване на дневната естествена светлина при въвеждане на лятното часово време. При определени планове на работното време, в някои части на страната, енергийните разходи даже се увеличават. Увеличението е както в абсолютен размер, така и чрез промяната на структурата на използваемостта на осветлението през тарифните зони (например, преразпределение от нощна към дневна енергия).
Ще бъдат изнесени резултати, според които авторът застъпва становището, че при съвременни условия, двукратната промяна на часово време, е нелогичен анаронизъм.



Гост лектори от: 2017 г. | 2016 г. | 2015 г.

Copyright © 2008-2019